5 особени навика на българина
Да си хвърля боклука през терасата
Българинът доста внимава да не го прецакат. А да си обуеш маратонките, да слезеш по стълбите и да отидеш до разположения на десетина метра от блока резервоар си е живо прецакване. Затова сме му намерили цаката – излизаш, оглеждаш се да не те види някой комшия, и в случай че е чисто, пускаш бързо торбичката. И ти олеква…
Новогодишният гърмеж
Повече от любопитен е навикът на българина в новогодишната нощ да гърми повече и от израелски боен край Ивицата Газа. Пиратки, конфети, ракети, римски свещи и доста други джаджи съставляват богатия боеприпас на жадния за пиро шоу земляк.
Да преминеш под нечий балкон в среднощ на 31 декември против 1 януари е тъкмо толкоз рисково, едвам се разходиш из Бронкс, нагизден с десетина златни ланци и табелка „ Имам още доста от тях! “
До последната дръпка
На всекиго се е случвало, до момента в който се вози в градския превоз, да види по какъв начин на спирката чака някой буен пушач с цигара в ръка. И момент преди вратите на рейса да затворят, пушачът прави дълбока дръпка, хвърля си цигарата и се качва. След което безусловно непукистки издишва цигарения пушек в цялостното транспортно средство.
Да хвърля салфетки в чалготеките
Бърз обзор в тълковния речник демонстрира главното значение на думата „ салфетка “ – специфична забрадка от плат или от хартия, предопределена за избърсване на устата или на ръцете или за предотвратяване на облеклата при ястие.
Някъде да видяхте, че би трябвало да се хвърлят на купчини под звуците на Тони Стораро? Да, но у нас нещата в никакъв случай не са такива, каквито са. В чалготеките хвърлянето на салфетки е знак на благосъстояние и е несъмнено етнографско доказателство, че 500 години в Ориента са си 500 години в Ориента.
Всъщност, този бит идва от Гърция, където мятането на гипсови чинии е било замествано от по-евтината и олекотена хартиена форма. Само че в другите страни салфетките са ти безвъзмездни и не е нужно да даваш за бясно пари, с цел да си направиш личния кеф и да развалиш този на еколозите. Затова, огромно отлично на оня разум, който пресметливо е прозрял, че българинът е подготвен да дава двайсетачки, с цел да си купи… целулоза.
Тричането
Тричането на кучета е античен безчовечен бит, който, макар възбраната, се практикува и до днес в някои странджански села. Този обред съставлява въртене на кучета на въже над река и съгласно практикуващите го се прави за „ здравето на кучетата “ и прогонване на злите сили.
В този ред на мисли няма нищо неприятно някой път да се събере огромна група от доброволци с задоволително стегнати въжета и самарянски да обезпечи дълъг и здрав живот и на стопаните, които подлагат кучетата на тази сякаш безболезнена процедура.
